На този през далечната 1920 година е роден любимият на много поколения български деца италианцки писател Джани Родари. Познат е с произведенията си "Приключеняиата на Лукчо", "Джелсомино в страната на лъжците", "Приказки по телефона", "Граматика на фантазията", "Продавач на надежда" и други. Носител е на наградата АНдерсен за 1970 година. Умира на 14 април 1980 година.
Бърканица в приказките |
мало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата шапчица. - Не, Червената! - А, да. Червената шапчица. Майка й я извикала и й казала: Слушай, Зелена шапчице... - Ама не, Червена! - А, да. Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф. - Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка. - Добре. Момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф. - Каква бъркотия! Срещнала вълк, а не жираф! - И вълкът я попитал: колко прави шест по осем? - Нищо подобно. Вълкът я попитал: къде отиваш? - Имаш право. И Черната шапчица отговорила... - Червената шапчица, Червената, Червената! - Да. И отговорила: отивам на пазара, за да купя доматено пюре... - И на сън не й е минало това през главата: отивам при баба, която е болна, но не мога ад си спомня пътя. - Точно така, и конят казал... - Какъв кон! Това бил вълк! -
Да. И казал така: вземи трамвай номер 65, слез на площада на
катедралата, завий надясно, ще видиш три стъпала и една паричка на
земята, остави намира стълбите, вземи паричката и си купи дъвка. - Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя. - Добре, ето ти паричка. И дядото отново зачел вестника си. |
Малката нула
Имаше една Нула
кръгла като О,
тя не беше сторила
никому зло,
но тъй като нямаше стойност, горката,
щом я съглеждаха, пищяха числата:
— Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —
да не би да ги видят със нея.
Но ето, тя срещна числото Едно,
което не беше с много стойност и то
и също се чувстваше жалко,
понеже бе много малко.
И каза му Нулата: — Я, със мене ела! —
И купиха двамата една стара кола
и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.
И ето:
Четворката, Двойката, Тройката
веднага изменят си стойката,
Пет усмихнат ги гони,
Шест им прави поклони.
Какво бе се там случило?
Десет бе се получило.
(Нали колата бе малка,
само с една седалка,
от Единица
наред със Нула
Десетица
се бе надула).
И стана тъй, че оттогава
за Нулата потръгна слава,
всички цифри я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно
и я слагаха вдясно
(защото тайно
беше ги страх,
да не мръдне случайно
на ляво от тях!)
и изобщо извадиха те заключение
че и малките нули имат свое значение.
|
|